Възникване и развитие на очилата


Очилата освен за коригиране на зрението, служат и за предпазване на очите от наранявания или при спорове като алпинизъм и плуване. В научни лаборатории са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване.
Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) освен като моден аксесоари, служат и за предпазване на очите от вредните UV лъчи.
В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване.

Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в древноегипетските йероглифи. Според  Хризип, самият Архимед при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си кристал за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от Луций Аней Сенека, който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода. Император Нерон, когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение изумруд.

За първи път очилата са използвани в Китай през Х век, но истинските очила под формата на пенсне са изработени от италианците между 1280 и 1300 година.
Английският философ Роджер Бейкън дава първото описание на очила и тяхното приложение през  1268 години. Най-старото изображение на очила е от портрета на кардинал Хюго от Прованс, създаден от италианския художник Томасо да Модена око 1352 година.


Пенсне

Картина на Хюго от Прованс

Първите рамки със закрепване зад ушите са създадени от лондонският оптик Едуард Скарлет около  1730 година. Революция в идеята за очилата е нововъведението на Бенджамин Франклин около  1760 година – бифокални очила, които позволяват на една рамка да бъде монтирана корекцията за близо и далече.

            

Бенджамин Франклин

Бифокалните очила на Бенджамин Франклин

През  1825 година са създадени първите стъкла, които коригират астигматизъм. Техен откривател е английският астроном Джордж Бидъл Еъри.
Първият патент за прогресивни лещи е даден на Оуен Авес през  1907 година, но неговият дизайн така и не се пуска на пазара.  През 1922 година, Дюк-Елдер създава първите в света прогресивни лещи. През  1959 година Бернард Майтеназ създава първата модернизирана прогресивна леща, която коригира пресбиопия. Прогресивните лещи не спират да бъдат усъвършенствани и до ден днешен.

                    

Дюк-Елдер

Бернард Майтеназ

За предшественици на слънчевите очила могат да се считат опушените стъкла или парчета кварц, използвани от китайците още през ХII век, а вероятно и по-рано. Те обаче нямат способността да коригират зрението. Слънчевите очила се използват за защита от засилената осветеност на околната среда. Първите слънчеви очила са продадени през  1929 година в Атланта.

            

Реклама на първите слънчеви очила

Китайски слънчеви очила от XII век

С годините дизайнът на очилата се променя основно в посока на намаляване площта и дебелината на стъклата и изтъняване на рамките. Така например днес се използват  титанови сплави за рамки и CR-39 лещи за стъклата, които осигуряват лекота и комфорт. Съществуват и така наречените „метали с памет”, които след  деформация на рамката я връщат в основното й положение.

В момента на пазара се предлага богат асортимент от различни видове рамки и стъкла.



Сподели: