Очилата на бъдещето

На гейм конференцията Sony пък демонстрира за първи път по-широките възможности на своя доскоро секретен проект Morpheus. Това са очила за виртуална реалност с функции, подобни на Gear VR. Японската компания използва изчислителната мощ на конзолата PlayStation 4, за да създаде по-реалистично изживяване при игрите.

Докато Gear VR и Morpheus са просто приставка за телефон, който се превръща в устройство за виртуална реалност, тайванският производител HTC показа далеч по-сложен технологичен продукт. Компанията изненада всички с дебюта на модела си очила за виртуална реалност Vive. Те се оказаха и основен фокус по време на гейм изложението в Сан Франциско, тъй като са съвместен проект с разработчика на игри Valve. За разлика от другите модели високотехнологичните сензори на Vive позволяват на очилата да се ползват и в движение. Специални сензори следят посоката на движение в рамките на пространство от около 20 кв.м. Освен това устройството може да се използва напълно самостоятелно, тъй като не изисква  комбинация с друго устройство като смартфон или конзола, за да работи.          

Първата версия на Gear VR струва около 200 долара, а за новата още няма точна цена. Все още няма информация на каква цена ще се продават и другите два чифта очила. Очаква се Morpheus на Sony и Vive на HTC да се появят на пазара в края на тази или началото на следващата година.

Един пазар – два подхода

Докато потребителите и най-вече геймърите потриват доволно ръце в очакване на новите устройства, потенциалът им може да се окаже по-голям, отколкото хората си представят. Всъщност първите индикации, че сегментът може да се окаже пазар за милиарди, дойдоха през миналата година, след като Facebook придоби разработчика на очила за виртуална реалност Oculus Rift срещу 3 млрд. долара. След премиерите в Сан Франциско и Барселона се появиха спекулации, че Google има екип от инженери, специализирани изцяло в разработването на специална версия на мобилната платформа Android, предназначена за такива устройства. Интернет гигантът всъщност вече има инвестиции в подобна област. През миналата година вложи 500 млн. долара в MagicLeap – компания, която разработва очила за добавена реалност. Това е технология, която наслагва дигитални изображения върху съществуваща среда. Подходът е различен, като устройствата за виртуална реалност разчитат на плътен дисплей, който обгръща очите на потребителите. Microsoft също разработва очила за добавена реалност, която представи в началото на годината – проектът HoloLens.

Оръжие за широко приложение

Повечето от устройствата са ориентирани към гейминг индустрията. Затова и в повечето проекти участват компании от този бранш – Sony и Valve. Но е много вероятно приложението на виртуалната реалност да не се ограничи само до компютърните игри, а да се разпростре и в други сегменти на развлекателния бизнес. В киното могат да се създават панорамни филми, които да заменят сегашните 3D ефекти, като очилата ще позволяват на зрителите буквално да оглеждат какво става около главния герой. Същият ефект може да бъде постигнат и на музикален концерт.

А и технологията, макар и ограничено, вече се ползва на практика в здравеопазването. Един от начините е употребата на виртуална реалност за терапия на пациенти, които страдат от психични заболявания или имат силни фобии. Контролираната дигитална среда позволява на докторите да подлагат пациентите на различни симулации и така да им помогнат да преодолеят проблемите си. Виртуалната реалност може да се използва също и за обучение на хирурзи - операциите първо да се извършват дигитално.

Технологията може да се използва и в автомобилната индустрия. Чрез очилата Oculus Rift Ford например позволяват на потребителите да разгледат даден модел отвътре и да "изпитат" усещането какво е да караш такава кола. Audi и Toyota също планират подобни услуги. Американските военни от години използват различни симулатори за обучение на бойците и специалистите си, които са особено важни при подготовка на пилотите на стелт изтребителите F-35 и F-22.

Списъкът с приложения продължава – от разработването и дори дигиталното построяване на бойни хеликоптери през виртуално обучение на ученици до дигитални туристически "круизи".

Интересен ъгъл е използването на виртуалната реалност за по-добро отразяване на новините. Възможността на технологията да представя максимално добре цялата заобикаляща среда ще позволи на журналистите доста по-добре и достоверно да предават информацията на зрителите, като наистина се опитат да обхванат "всички гледни точки".    

Въпрос на възприятие

Ключов момент в развитието на виртуалната реалност и реализацията на този пазар ще бъде как я възприемат потребителите. Основен проблем на 3D очилата във филмовата индустрия е, че някои потребители не могат да възприемат добре триизмерните образи - те ги дразнят, боли ги глава и др. Виртуалната реалност си играе много по-силно и директно със сетивата ни и затова реакцията на мозъка на отделните хора ще е от изключително значение. Много показателна е историята на Нейтън Грейсън от гейм блога Kotaku. Покрай тестването на очилата Gear VR на Samsung му предложили да пробва и... порно симулация. При нея нещата били много близки до реалността - толкова, че Грейсън се почувствал доста неудобно. Просто така реагирал мозъкът му на дигиталната среда. Но след това срещнал друг човек, пробвал симулацията, който бил във възторг. Именно разликата във възприятията на различните хора при съдържание, което си играе максимално със сетивата, ще покаже дали технологията ще може да се наложи масово.

Но подобен шок е имало и при първата кинопрожекция преди повече от един век. При нея е показан кратък филм, в който влак се приближава точно срещу зрителите. За времето си това е било нещо невиждано и повечето хора изпаднали в паника, защото си помислили, че влакът наистина ще ги сгази. Възможен е подобен ефект и при виртуалната реалност. Което не означава, че технологията непременно ще се провали - все пак киното е сред най-разпространените забавления и до ден днешен.